Джордж Х. У. Буш
(1924-)
Джордж Х. У. Буш - снимка Уикипедия
Джордж Хърбърт Уокър Буш (George Herbert Walker Bush) е роден на 12 юни 1924 в Милтън, Масачузетс. Той е 41-ят президент на Съединените щати (1989-1993), заместник-председател при Роналд Рейгън (1981-1989), сенатор, дипломат, директорът на ЦРУ, баща на 43-ят американски президент Джордж У. Буш (младши) и на Джеб Буш, бивш губернатор на Флорида, и последният президент от времето на Втората световна война.
Роден е в Масачузетс в дома на сенатора, нюйоркския банкер Прескот Буш и Дороти Уокър Буш. Баща му, Прескот Буш е бил съсобственик на известната фирма Wall Street и междувременно работи в банковата инвестиционна фирма Браун Брадърс Хариман. Привърженик е на Айзенхауер. Избран е за сенатор на Кънектикът (1952-1963).
Джордж Х. У. Буш започва образованието си в началното училище „Гринуич Кънтри“ в Гринуич, Кънектикът, а през 1936 влиза в престижната военна академия Филипс в Андоувър. Става капитан на бейзболния отбор и членува в братството Auctoritas, Unitas, Veritas (власт, единство, истина). След като научава за атаката над Пърл Харбър през 1941, 17-годишният Буш отлага по-нататъшното си образование. През лятото на 1942 се записва във флота. Преминава необходимото обучение и на 9 юни 1943 става младши офицер. Той е най-младият пилот в морска авиация на САЩ. Служи до края на войната, след което постъпва в Йелския университет. Завършва през 1948 година и се премества със семейството си в Западен Тексас. Започва свой петролен бизнес. Влиза в политиката веднага след създаването на собствената си петролна компания. Става член на Камарата на представителите, но същевременно заема и други длъжности. На около 40-годишна възраст става милионер.
На една от танцовите забави по Коледа през 1941 година среща бъдещата си съпруга Барбара Пиърс. На 6 януари януари 1945 двамата се женят. Двойката има шест деца. По време на целия му мандат в Белият дом не е имало скандали. Напротив, първата двойка представлява пример за идеалното семейство.
След демобилизацията Джордж Х. У. Буш отива в Йейлския университет. Като член на тайното братство Делта Каппа Ипсилон е избран за негов президент. Капитан е на бейзболния отбор и бързо печели голяма популярност. Преминава университетското обучение по ускорена програма, която му позволява да се дипломира за две години и половина вместо за четири. Получава бакалавърска степен по икономика.
С течение на времето засилва влиянието си в бизнеса и в политическите среди в Тексас. Два пъти Джордж Х. У. Буш е избиран за член на Камарата на представителите (през 1966 и 1968), но и в двата си опита не успява да стане сенатор. Подкрепя администрацията на политиката на Никсън във Виетнам, но не е съгласен с републиканците по въпроса за контрола на раждаемостта. С първия си мандат в Камарата, Буш е назначен в комисията на Конгреса. Гласува за премахването на задължителната военна служба. През 1968 година получава втори мандат. През 1971 година е назначен за постоянен представител на ООН в САЩ, а две години по-късно става председател на Републиканския национален комитет. През 1976 година Буш е директор на ЦРУ. Изпълнява тази длъжност 357 дни (от 30 януари 1976 до 20 януари 1977). Следва поредица от разкрития свързани с разследването на църковното настоятелство, незаконните и неправомерни действия на ЦРУ и т.н., като на Буш е възложено да възстанови репутацията на институциите.
Джордж Х. У. Буш се включва в борбата за номинацията на Републиканската партия в изборите през 1980, но успява да достигне поста на заместник-председател. Основната отговорност на заместник-председателя на Съединените щати е да бъде готов да замени или дори замени президента, ако това се наложи. В историята на САЩ не е имало по-лоялен вицепрезидент отнего. Той подкрепя Рейгън в президентските му амбиции. В изборите през 1988 негов съперник е кандидатът на демократите Майкъл Дукакис. Основната цел на Буш е да демонстрира “близостта до обикновените хора”.
Той е първият заместник-председател, който става официално действащ президент, „заемащ длъжността президент“ за около осем часа, когато на 13 юли 1985 Рейгън претърпява операция за отстраняване на полипи по червата. Но и когато през 1981 година Рейгън е приет в болница след опит за покушение, Буш ръководи програма за премахване на държавните контрол върху бизнеса в ключови сектори на икономиката, особено в транспорта и финансите. Рейгън го назначава за ръководител Специална комисия за борба с международния трафик на наркотици. Той предлага да се намали размера на федералното правителство и координира федералните усилия за намаляване на размера на трафика на наркотици в САЩ.
В началото на втория му мандат като заместник-председател на Буш и неговите помощници са планирали да се кандидатира за президентските избори. През 1988 година той стартира успешно своята кампания, побеждавайки опонента си, демократа Майкъл Дукакис. На 20 Януари 1989 наследява Роналд Рейгън и продължава неговия политически курс. Получава новия пост в период на големи промени в световен мащаб – падането на Берлинската стена и разпадането на Съветския съюз. Той ръководи военната операция в Панама и Персийския залив. Въпреки че често е критикуван за липсата на ораторски качества в сравнение с Рейгън, се радва на много висок рейтинг и одобрение сред населението (89%). В началото на своя мандат Джордж Х. У. Буш е изправен пред проблеми с бюджетния дефицит, останал след Рейгън. Така той се отдава на овладяване на дефицита, вярвайки, че в противен случай Америка не може да бъде световен лидер. Опитва се да убеди Конгреса, контролиран от демократите, да действа в съответствие с бюджета и за намаляване на публичните разходи. Но демократите смятат, че единственият начин е да се увеличат данъците. Опитите им да намерят консенсус се оказват безуспешни. Във вътрешната си политика Буш не удържа дадената дума, тъй като през 1988 година след битка в Конгреса подписва увеличаване на данъците, които Конгресът е установил. На 1 януари 1990 поставя нов данък върху заплатите. Окуражен от резултата от повишаването на данъците, той говори за “увеличение рентабилност”. Международна политика на Буш включва военните операции, провеждани в Панама и в Персийския залив, падането на Берлинската стена през 1989 и разпадането на Съветския съюз преди две години по-късно.
Джордж Х. У. Буш губи изборите през 1992 и за президент на Съединените щати е избран демократът Бил Клинтън. Джордж У. Буш се оттегля от политиката и се посвещава на няколко търговски и обществени проекти.